Пицария '' Cheese ''

Тук можете да похапнете топла пица по всяко време на деня.

Странно, но и по това време на денонощието човек може да огладнява.Както е и в моя случай.Няма значение колко е часа, аз винаги съм готова да похапне.Сигурно ще си помислите, че съм някоя пълна леличка...Е, не съм!Даже напротив!Според мен фигурата си ми е наред, имам дълга до кръстта руса коса, тъмни очи.И на пръв поглед съм едно най-обикновено момичето, живеещо в Лос Анджелис.Обаче отново грешите.Аз съм магьосница.Повечето от вас ще кажат, че съм луда...но не е вярно...Аз наистина притежавам свръхестествени способности, макар че още се уча да ги контролирам.Всъщност аз едва сега започвам, обаче съм убедена, че ще се справя.
И, така, аз да не ви занимавам повече с проблемите си.Влязох пицарията и се огледах за свободна маса.За мое учудване имаше само една.Значи не само аз бях гладната...Запътих се към нея и се настаних на удобно бяло кресло.Сервитьорът дойде и ми подаде едно меню.
-Не, благодаря...За мен една пица "Маргарита" и една кола!
Келнерът записа поръчката ми и се запъти към кухнята.

Събудих се късно , което не беше обичайно за мен , слънцето печеше право в очите ми . Станах сънено , облякох се и излязох да се порадвам на хубавото време , което беше рядко срещано в последните летни дни ..
Погледнах часовника си .. '' о боже '' казах си , ''вече е време за обяд'' . Помислих около секунда , загледана в синьото небе и се запътих към най-близкото място за хранене - пицарията.
Влязох и се огледах .. за жалост всички маси бяха заети , на една седеше голямо семейство , на друга - клюкарещи приятелки .. и изведнъж погледът ми се спря на една маса , близо до прозореца. Там седеше високо , русо момиче. Изглеждаше ми дружелюбна. Пристъпих плахо през входната врата и се запътих право натам.
- Здравей - казах тихо - може ли да седна до теб ?

Зареяна някъде навън, не съм усетила как някой се е приближил до мен, докато той не проговори.Вдигнах поглед и видях едно симпатично русо момиче, със светли очи и чаровна усмивка.То ме попита дали може да седне тук.Засмях се и кимнах:
-Разбира се, че може!
Момичето се настани на отсрещното канапе и впери любопитен поглед в мен.
-Аз съм Маделин!Приятно ми е!

Русокосата красавица с усмивка ми кимна и аз се настаних на отсрещното канапе.След миг тя наруши неловкото мълчание.
- Аз съм Маделин , приятно ми е .
- Аз съм Кимбърли - казах притеснено.
Докато се чудехме как да продължим разговора се появи сервитьорът за да вземе моята поръчка.
- Една и маргарита и студена кола , моля.
Не след дълго поръчките ни пристигнаха. Погледнах в нейната чиния и се засмях ..
- Изглежда имаме еднакъв вкус .. - казах и започнах да режа пицата си.

Златокоската със светли очи ми се представи.Казваше се Кимбърли.Добре, ами оттук нататък...За какво ще си говорим?Не след дълго дойде сервитьорът, за да вземе поръчката на Ким, която се оказа абсолютно същата като моята.Подсмихнах.Може би имахме еднакъв вкус и за други неща.След малко келнерът се появи, носейки две пици "Маргарита" и две коли.Когато видя това, Ким се засмя и констатира това, което аз бях открила преди малко.
-Да, така е!-ухилих се аз и се заех с едно парче.Отпих от колата и се обърнах към събеседничката ми.
-Откога си тук?

Изглежда тя беше забелязала приличията между нас преди мен.
Попита ме от кога съм тук..
- Когато бях на 12 се преместихме тук . - едва когато го казах се замислих , колко неусетно минаха цели 5 години .. - Разкажи ми за себе си . - подканих я с усмивка.

Ким каза, че са се преместили тук, когато е била на 12.Придоби замислено изражение, сякаш се чудеше как е минало времето.Разбирах я.И аз не усетих как се изнизаха тези 5 години.Кимбърли ме помоли да й разкажа нещо за себе си.
-Какво искаш да знаеш?-усмихнах й се аз.Не бях готова да говоря за миналото си...
Но като се замисля...какво щях да й кажа.Аз съм магьосница, макар и обучаваща се.Мога да те превърна в каквото си пожелая само с поглед...Уау....Просто уникално!

Изглежда тя също се зачуди как са се изнизали тези 5 години.
Не отговори на въпроса ми и вместо това се замисли. Или нямаше какво да ми каже или , което бе по-вероятното , криеше нещо. Оставих този въпрос на страна ...
- Ами , аз всъщност трябва да тръгвам. - казах любезно , платих и станах.
Направих крачка и се обърнах назад.
- Искаш ли да дойдеш с мен . - изглеждаше ми приятна и чувствах , че ще станем близки .

Ким не продължи да ме разпитва, което честно казано ми хареса и ми вдъхна добро предчувствие.Но в този момент тя се изправи и ми съобщи, че трябва да тръгва.Хммм...исках да си говорим още, но явно това нямаше да стане...Обаче се бях заблудила, защото Ким се обърна към мен усмихната и ми предложи да дойда с нея.Веднага приех:
-Разбира се!-ухилих се до уши аз.

След кратка пауза тя се съгласи с широка усмивка.
-Искаш ли да отидем у дома .. сестра ми е на почивка и там няма никого , освен кучето ми , разбира се... - промълвих , отвръщайки на усмивката.