Маделин Сорсрес Шефче
Брой мнения : 56 Points : 146 Reputation : 1 Join date : 01.08.2010 Age : 27 Местожителство : София
| Заглавие: Герои на чираците на Мерлин Пет 6 Авг 2010 - 0:53 | |
| 1.Име (по възможност не много дълго и завъртяно): 2.Ранг (1-во, 2-ро, 3-то или 4-то ниво): 3.Години (според ранга;ако сте 1-во ниво 16-17 години и така нататък): 4.Характер (минимум 4-5 реда): 5.История (минимум 6-7 реда): 6.Външен вид (снимка): 7.Допълнително (какво харесва; какво не харесва): | |
|
Тереза Станфорд Чирак на Мерлин 3-то ниво
Брой мнения : 6 Points : 7 Reputation : 0 Join date : 13.09.2010
| Заглавие: Re: Герои на чираците на Мерлин Пон 13 Сеп 2010 - 18:38 | |
| 1.Име: Тереза Уилямс Станфорд 2.Ранг (1-во, 2-ро, 3-то или 4-то ниво): Трето ниво 3.Години (според ранга;ако сте 1-во ниво 16-17 години и така нататък): 19г. 4.Характер (минимум 4-5 реда): Усмихната. Винаги е мила с хората около нея, но лесно може да се ядоса. Дразни се често, но и бързо й минава. Вярна приятелка е и държи много на близките си хора. Понякога е затворена в себе си, но когато е в настроение обича да общува с другите. Има и строга страна, която прилага на тези, които са й антипатични. На моменти може да е перфекционистка, но се случва рядко. Сложна личност е, но не крие предимствата и недостатъците си. Обича да се смее и цени доброто чувство за хумор. 5.История (минимум 6-7 реда): Отраснала е в нормално семейство. Има по-малка сестра, която се казва Елиза – двете са много близки. Обича животните и често се грижи за тях. Тереза е много жизнерадостно дете и обича да се пързаля с кънки в парка. Един ден надвечер тя излиза да кара кънки и тогава й се случва нещастие. Тя е изнасилена и бита. Трудно преодолява случилото се, но се опитва да гледа напред. Обожава да рисува и осъзнавайки, че това я влече, иска да стане дизайнер. Усъвършенства се, за да може да успее в тази си мечта. Амбицирана е и иска един ден да е известна с дрехите и стиловете си. Има богато въображение и то й помага в много отношения. Целеустремена е и се опитва с всички сили да постигне това, което иска от живота. 6.Външен вид (снимка): Тереза 7.Допълнително (какво харесва; какво не харесва): Има малък родилен белег на глезена. Шоколада и всичко сладко й е слабост, но тя отказва да го признае. | |
|
Маделин Сорсрес Шефче
Брой мнения : 56 Points : 146 Reputation : 1 Join date : 01.08.2010 Age : 27 Местожителство : София
| |
Тереза Станфорд Чирак на Мерлин 3-то ниво
Брой мнения : 6 Points : 7 Reputation : 0 Join date : 13.09.2010
| Заглавие: Re: Герои на чираците на Мерлин Вто 14 Сеп 2010 - 2:53 | |
| | |
|
Elione Mortimer Worthing Модераторче
Брой мнения : 7 Points : 10 Reputation : 0 Join date : 25.10.2010 Age : 28
| Заглавие: Re: Герои на чираците на Мерлин Пон 25 Окт 2010 - 22:36 | |
| Име: Елион Мортимър Уортинг
Ранг: четвърти
Години: 21
Характер : Олеле...За пръв ми се налага да описвам характера си.. Ако още не сте разбрали това си беше намек, че ще се наложи да ми простите, ако не се справя със задачата. За съжаление тук май няма да ми помогнат всичките математически формули, които бях назубрила за последния изпит.. Лошоо... И така.. Ако не опитам, няма да разбера какъв ще бъде резултатът, така че - започвам. За мое огромно щастие лицето ми притежава дарбата да изразява всяко едно от хилядите настроения, които сменям през деня.. а и през нощта.. ако не спя... Имам толкова голям набор от усмивки и намусени физиономи, че хората се затрудняват да разберат какво всъщност чувствам. С тези две изречения се описах като един импулсивен човек, никога не прикриващ емоциите си, които така услужливо се изписваха на лицето му във всеки един удобен и не толкова удобен момент. Е да, ама не... Вярно, имам и такава страна. Но това далеч не означава, че не мога да използвам любимия ми похват, наречен "маската на безразличието". Може би точно това караше хората да ме определят като добра актриса.. А аз, поради изключително голямата си скромност се съгласявах с усмивка. Ето че се прехвърлихме към друга моя отличителна черта.. "Скромността". Какво да се прави, не бях като другите хора. Защо ми бе да казвам "Оо не, вижте колко дебела изглеждам в тази рокля!" или пък "Господи, на какво прилича косата ми!", когато просто не мислех така..?! Импулсивността вече бе спомената. Няма какво да се лъжем, имам склонноста да се хвърлям с главата надолу във всичко, без изобщо да мисля за последиците... Това доста пъти, добре де винаги, ми навлича неприятности... Но благодарение на силната си воля и упоритостта, която ме следва навсякъде, успявам да се справя с проблемите, каквито и да са те. Дотук с това... Време е да преминем към любопитството ми... О да, горедея се с него, въпреки че то не може да се определеи като положителна черта. Поне и в количеството, в което присъстваше при мен. Казано с прости думичко, то бе дооста силно изразено. Оо не, не мога повече... Аз бях дотук... Съжалявам, че прекъсвам на средата на вълнуващия разказ, но не издържам...За повече информация, можете да ме потърсите във фейсбук или туитър.
История: История?! Изобщо имам ли такава? Най-вероятно... Всички нормални хора имаха... Въпреки че аз съм далеч от мисълта да се определям като нормална.. По-скоро съм достоен представител на изчезващия свят на лудите. Да, за съжаление наистина бе изчезващ. Какво им ставаше на новите поколения? Като че ли се надпреварваха кой ще измисли по-оригинален начин да бъде скучен... Боже, говоря за новите поколения все едно съм родена миналия век. О, ама аз наистина съм родена миналия век.... Нека се върнем към историята, преди да забравя и малкото, което ми е известно от нея. Аз съм от Уелс. Единствената и неоспоримо твърдение, в чиято истиност никой не може да ме разубеди. О, има и още едно - за разлика от повечето обикновени хора, аз имам две фамилии.. Защо е така нямам никаква идея. От малкото разговори, които успях да проведа с баща ми, докато бях все още мъъничко и нищо не разбиращо хлапенце, ставаше ясно, че и той не знае... Не че е особено важно. Просто аз имам досадния навик да обръщам внимание на някои дребни и незначими подробности и да забравям изключително важни за оцеляването ми неща. Май се изразих прекалено сериозно. Както и да е, мисля, че ме разбрахте... Ох и какво стана?! Изговорих хиляди неща, без да казвам нищо. Талант... А може би това не е случайно... По дяволите колко сте несъобразителни! Щом не разказвам, значи има причина... че току-виж даже са няколко. И понеже все още явно не сте доволни ще ви кажа следното.. и много се надявам да се задоволите с него, защото ще бъде последното, което ще получите: Не познавам майка си... Може би защото е умряла при раждането, както казва баща ми.. Или може би защото това е една лъжа и никой не желае да ми сподели какво е станало с нея... Грижа се сама за себе си от десетгодишна... На практика татко беше с мен през цялото време, но това, че всяка вечер се връщаше пиян и неспособен да каже името си, никак не ми помагаше... Е, не можех да му се сърдя.. Цели десет години бе угаждал на всичките ми капризи... Един ден /точно на шестнадесетия ми рожден ден всъщност/ вкъщи пристигна непознат... Навън се вихреше такава буря, че просто сърце не ми даде да му тръшна вратата. И Слава Богу. Оказа се, че мистериозният ни гостенин ми носи добра вест... Каква бе тя няма да споменавам, а и мисля, че не е нужно.. Няколко седмици по-късно, аз отпраших от родния Уелс и се озовах тук... при вас. С това приключва моята история. Надявам се да ви е харесала, защото както казах- продължение няма да има.
Външен вид: Външния вид... Един от най-големите проблеми в цялото ми досадно съществуване. Знам какво ще си помислите... "Боже, ето я поредната комплексирана кукличка." A aз просто ще ви изгледам все едно не съм разбрала нито една от думичките, излезли от устата ви и мислено ще изредя всички псувни, за които се сещам... Просто защото не всичко е такова, каквото изглежда на пръв поглед /да, знам, че е банално, но какво да се прави... повечето неща в живота да такива.. или поне в моя/. И за да разберете за какво ви говоря, ето ви едно кратичко описание на скромния ми външен вид: Имала съм щастието да наследя всички хубави черти на майка ми... Големите ясно сини очи, леко чипото носле /което между другото беше една от малкото черти, които не харесвах в себе си/, плътните устни и не на последно място гъстата леко чуплива тъмна коса... И това само за лицето... Сравнително висока съм /1.79/, макар че незнайно по какви причини смятам, че мога да порастна още малко и изключително много бързам това да се случи. Не че зависи от мен. Хайде, от мен да мине, ще спестя подробното описание на тялото си /въпреки че сигурно бих могла да напиша никак не лоша книга за това/ , ограничавайки се само със изказването "Ами всъщност то е перфектно". Говоря за тялото си разбира се. Май от момиченцето с комплексите преминах към принцесата със самочувствие по-голямо от изкуствените й цици. Е, първо моите не бяха изкуствени и второ въпреки че бях човек на крайностите в това отношение можеше да се каже, че се намирам някъде посредата между огромното самочувствие и комплексираността. О, забравих да поясня защо външния ми вид беше такъв проблем... Като се замисля и аз не знам точно... Нормалните момчета ме определяха като "перфектна".. но може би аз не исках точно такова момче?.. Около мен постоянно се въртяха всякакви лигльовци, мислещи си, че с една префърцунена усмивчица от тяхна страна, вече са ме спечелили.. Не благодаря! Можех да мина и без тях.. А единствените момчета, чиито погледи желаех да привлека, отказваха изобщо да повярват в съшестуването ми. Каква ирония само... | |
|
Кимбърли Суон Шефче
Брой мнения : 152 Points : 436 Reputation : 0 Join date : 06.08.2010 Age : 27 Местожителство : Лос Анджелис
| |
Sponsored content
| Заглавие: Re: Герои на чираците на Мерлин | |
| |
|