И така...ето че се озовахме пред къщата на Ким.
Уау, местенцето наистина си го биваше, а и гледаше към морето.
-Тук е чудесно!-възкликнах аз и се усмихнах.
Ким също ми се ухили и каза да се чувствам като у дома си, след което взе якето ми.
-Може ли да се поразходя наоколо?-попитах аз, все още оглеждайки се.